Баба Яга сварила ракията

Баба Яга сварила ракията и се чудила кой да и прави компания да я изпият. Обадила се тя на Змея и му казала:
– Ей, копеле! Само ти не си умрял, ще дойдеш ли да къркаме!
– Идвам, идвам… – извикал змеят и хукнал.
Баба Яга си сипала едно голямо и седнала на прозореца да чака змея. По едно време гледа – тоя както търчи, па вземе да падне. После пак стане и пак търчи. Падне, стане и пак наново. Стигнал накрая той при баба Яга и тя сипала по
един еликсир. Пили те по няколко чаши и тя го питала:
– Защо така тичаше, падаше, тичаше?
– Ами защото, като си помисля за ракията и бързам! Ама само като се сетя, че после ще трябва да та плющя и припадам…