Иванчо и Марийка решили да се женят

Иванчо и Марийка решили да се женят. Единственият проблем бил, че цялото село знаело за похотливите маниери на Марийка, обаче пазело обществената тайна. Цяла вечер яли, пили и дошло време за първата брачна нощ. Иванчо, който също знаел тайната на Марийка, решил да избегне допълнителния срам:
– Марийке, виж сега, знам, че не си честна – това всички го знаят. Трябва обаче да измислим нещо за да зарадваме родата. Иначе сватбата може и да се развали. Ще правим, каквото ще правим и след като всички заспят, аз ще отмъкна една бутилка червено вино и ще го разлеем по чаршафите. Това и ще показваме утре.
– Съгласна съм! – казала Марийка.
Иванчо се промъкнал в избата, отмъкнал една бутилка, но не се усетил, че вместо вино е взел ментата на баща си. Разлял той шишето в тъмното и легнали спокойни да спят. На сутринта Иванчо станал, събрал чаршафа и отишъл да го покаже на родата. Влязъл в стаята, разпънал го доволно, а в средата имало огромно зелено петно. Всички ахнали от почуда, само дядото на Иванчо гледал щастлив и гордо заявил:
– Браво моето момче! Браво синко! Ти си истински мъж. Даже си й спукал жлъчката!