Две костенурки вървели през пустинята

Две костенурки вървели през пустинята. Те имали само една манерка за вода, която вече започнала да свършва. Едната костенурка предложила:
– Аз отивам да търся оазис, а ти стой тук и чакай. Обаче те предупреждавам, да не си пила от водата преди да се върна! Ако не намеря оазис, ще се наложи да караме с това, което имаме!
Другата костенурка се съгласила и първата тръгнала.Втората започнала да чака. Чакала ли, чакала тя. Минала една година, но първата костенурка не се връщала, а втората започнала зверски да ожаднява. След две години жажсата станала непоносима. След третата година, втората костенурка не издържала и надигнала манерката за да пие. В този момент, от храстите изскочила първата костенурка и започнала да крещи:
– Аааааа, ако ще се лъжем, най-добре изобщо да не тръгвам!