Лисицата тичала през гората

Лисицата тичала през гората и видяла вълкът. Той бил опечален и намръщен.
– Какво става, Вълчо?
– Отиди до онзи храст и сама ще разбереш.
Отишла лисицата до храста, а зад него седяла ламята Спаска, която казала:
– Коя си ти?
– Аз съм лисицата…
– Така, записваме – Ли-си-ца-та. Ела утре в 12.00, за да те изям. Въпроси има ли?
– Не…
Вървяла лисицата по пътеката и ревяла. Срещнала мечката и пратила я и нея при храста.
С мечката се случило същото, само че получила друг час за изяждане. Вървяла мечката из гората и както си плакала, срещнала заека.
Решила, да го прекара и него и го пратила също при храста. Изтичал заека при храста:
– Кой си ти? – попитала ламята.
– Аз съм заекът.
– Така, записваме – За-ек.
Утре в 17.00 ела тук, за да те изям. Въпроси, има ли?
– Има! Може ли, да не дойда?
– Разбира се, че може! За-драс-ква-мееееее…