На вратата се звъни

На вратата се звъни и тъщата отваря:
– Здрасти мамо, идвам ти на гости за час-два.
– А бе ненормалник, ти луд ли си, що ли си?! Не те дишам, я си обирай крушите и да те няма.
– А бе Норче, стига вече с тая „война“. Ей, на ти 20 лева. Сипи по една ракия, направи една салата и да живеем като хората…
Сипала ракийка, взела 20-те лева.
– А бе мамо, я направи една хубава вечеря, така… ето ти 40 лева. Ако няма нещо в хладилника, вземи и тия 50 лева, иди долу до магазина и купи…
Тъщата вече се усмихнала и се разтичала. Слязла до магазина накупила каквото трябва, омесила баница, направила вечеря както си му е редът.
– Еее, я вземи сега тия 40 лева и иди купи студена биричка, малко сладолед, някоя и друга пура…
Оная тича надолу… В тоя момент звъни мобилния на нашият човек:
– Алоооо, милоооо… даде ли пенсията на мама?
– Таман и преведох последните 40 лева слънце, и тръгвам към нас! Недей да готвиш, вечерял съм…