Овчаря полегнал и заспал

Полегнал овчаря, да си почине и неусетно заспал. От задните му части изпълзели два глиста – баща и син.
– Ето, сине, виж! Това зеленото отдолу е трева, онова синьото отгоре е небе, онези неща дето летят в небето и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. Онези високите зелени неща там са дървета. Онези красивите, които ухаят прекрасно са цветя. Белите и пухкави неща в небето са облаци, а пъстрото нещо до тях е дъгата.
– Тате, ама той бил прекрасен този свят!
– Ами, да, хубав е!
– Тогава, защо си стоим в тази смрадлива и тъмна дупка?
– Ех, сине… Защото ни е родина!