Петър имал много хубава съседка

Петър имал много хубава съседка. Седял той и си мислел как да я впечатли. Мислел, мислел и го осенила страхотна идея:
„Ще си боядисам коня със зелена боя, а тя като ме срещне ще ми каже:
– Я, какъв хубав зелен кон имаш, Петре…
Пък аз ще и кажа:
– Ти, остави хубавия зелен кон, ами аз съм ти много навит, дай да се таковаме…“
Взел Петър една бака зелена боя, грабнал баданарката и за нула време коня станал зелен. Изкарал го той на улицата и тръгнал напред, назад, а съседката я няма. Прибрал той накрая коня и тръгнал към кръчмата да удари едно-две питиета. По пътя му, обаче, го срещнала съседката:
– Хайде, Петре, ела вкъщи, че моят е с комбайните за две седмици… Както съм загоряла и съм ти навита…
Петър развълнуван и отговорил:
– Абе остави я ти тази работа, ами ела вкъщи да видиш какъв зелен кон имам…