Петър живеел при майка си

Петър живеел при майка си. Той мечтаел за приключения, но майка му много го обичала и наставлявала. Тя не спирала да му говори, затова и приключенията все се отлагали. Един ден Петър станал на 33, не издържал и казал:
– Мамо, аз заминавам за Тибет!
– Какъв Тибет бе, Петърчо? Ти без мене и чорапите не можеш да си изпереш…
Обаче Петър не се прибрал вечерта. Майка му се притеснила. Петър не се прибрал и на втората вечер. Майка му позвънила на 112. Минала се една седмица и тя залепила снимката му по всички трафопостове в квартала. Минал се един месец, година, седем години… Тогава майката на Петър не издържала, продала гарсионерата си в Люлин и хванала пътя за Тибет. Когато пристигнала, тя започнала да обикаля манастири, ашрами и къде ли не още. Показвала снимката на голобрадия Петър и разпитвала всички за него. Никой обаче не го бил виждал. Един старец и казал да се обърне към Великия Мъдрец.
– Кой е той? Къде е се намира? – попитала го майката.
– Горе в планината, отвъд облаците! В един дворец от скали. Там се намира Великия Мъдрец. Само той може да отговори на твоя въпрос. Въпросът ти, обаче не може да съдържа повече от четири думи. Запомни ли? Само четири думи! Иначе няма да получиш отговор!
Хукнала майката на Петър отвъд облаците, към двореца от скали. Изкачвала се седем нощи и нито яла, нито спяла. Щом стигнала до двореца, тя видяла, че пред входа му се извивала километрична опашка. Било пълно с хора желаещи да зададат въпрос от четири думи. Наредила се и майката на Петър на опашката. Така тя чакала още седем дни и седем нощи. Видяла разни хора да излизат от двореца със сълзи на очи, от радост, от възторг, но всеки един от тях получавал точния отговор. Огромна надежда изпълнила сърцето на майката на Петър. През цялото време тя не спирала да си повтаря на ум своя въпрос: „Къде Е Моят Син?“. Накрая дошъл и нейният ред. Тя влязла в двореца. Сърцето и било примряло. От страхопочитание тя свела главата си, а косите и покрили лицето и. От страх, тя едва успяла да съзре богомолците, свлечени на колене от двете и страни, които не спирали да припяват. Майката на Петър се чудела, дали ще има достатъчно сили да вдигне очи нагоре, към трона на Великия Мъдрец. Повторила си тя още десетина пъти въпроса: „Къде Е Моят Син? Къде Е Моят Син? Къде е, къде е…“ Поела си дъх, събрала всичките си сили, надигнала глава, видяла Великия Мъдрец как се храни на дървена маса отрупана с глинени съдове. Тя видяла златистата му брада, а очите и се срещнали с неговите. В този момент майката на Петър се спряла, сложила ръцете си на кръста, смръщила вежди и ядосано извикала:
– Абе Петърчо, ти няма ли вече да се прибираш вкъщи?