Поет тръгнал да търси вдъхновение в планината

Поет тръгнал да търси вдъхновение в планината. Катерил се цял ден по кози пътечки. Радвал се на различни природни красоти. Докато се усетил и нощта паднала. Изгубил пътеката и започнал да мисли за най-лошото, че няма да може да се прибере. Дори написал последния си стих „Тук под горската шишарка пукна новия Петрарка“. Докато лазел в непрогледната тъмнина, той видял слаба светлинка и напипал нещо като врата. „Хижа!“ – помислил си той „Спасен съм!“. Почукал на вратата, а отвътре му отговорило малко момче.
– Кажи, момченце, баща ти тук ли е?
– Беше тук, но излезе.
– А майка ти, тук ли е?
– И тя беше тук, но и тя излезе. Батко също беше тука, ама и него го няма сега!
– А ти самичък ли си?
– Ами, че с кой да съм в клозета…