Прибирам се към вкъщи с такси

Прибирам се към вкъщи с такси, при това порядъчно пийнал. Разбрахме се с шофьора, да не включва касовия апарат, а да му дам двадесет лева.
Приближихме се към дома ми – висок блок в един от най-крайните квартали на града. Изведнъж ме осени гениалната идея: „Защо пък да не избягам, без да му платя? Блокът ми е голям. Ще вляза във входа и после да ходи да ме търси!”. Изскочих аз като лъв от таксито! Блъснах се с всичка сили в някакъв стълб! Спънах се в бордюра и се преметнах през пейката! Ставайки, си разпорих панталона в стърчащия от нея пирон! Цяла минута се опитвах да пъхна проклетия ключ в ключалката на външната врата на входа! През цялото време, таксиметровият шофьор ме гледаше с изхвръкнали от почуда очи и не прави какъвто и да е опит да ме догони. В този момент, изведнъж бавно започна да ми просветва и си спомних, че всъщност, аз му платих още когато се качвах в таксито…