Семейство Петрови много искали да имат дете

Семейство Петрови много искали да имат дете.

За зла участ, не успели да си направят и затова решили да си вземат баща под наем. В уречения ден, в който трябвало да пристигне бащата донор, г-н Петров целунал жена си и й казал:
– Аз ще изляза скъпа, човека ще дойде скоро.
Един час по-късно, по една нелепа случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, като се надявал да изкара някой лев.
– Добро утро, госпожо, аз бих искал да…
– Няма нужда да ми обяснявате, отдавна ви очаквах. – прекъснала го г-жа Петрова.
– Така ли? – учудил се фотографът. – Аз съм специалист що се касае за бебета.
– Точно на това се надяваме ние със съпругът ми. Заповядайте, влезте.
След като влезли, госпожата го попитала:
– Откъде смятате да започнем?
– Оставете на мен, госпожо. Аз обикновено първо правя две пози във ваната. После правя една на канапето и след това още няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза. Там е доста широко и спокойно можем да се развихрим.
– Ваната? В хола на пода? Сега разбирам защо не сме направили нищо с моя Гошо.
– Госпожо, нам как да ви гарантираме успех от първия опит. Ако опитаме обаче няколко различни пози и аз щракам от няколко различни ъгъла, мисля, че ще бъдете доволна от резултата.
– О господи, та това е… – ахнала г-жа Петрова.
– Госпожо, в моята работа няма място за прибързани действия. Лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм сигурен, че ще бъдете разочарована.
– Да, знам това. – отговорила госпожата.
-Нека ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.
– Това, например, го направих в рейс на градския транспорт.
– О, господи! – възкликнала г-жа Петрова.
– А тези близначета се получиха изключително добре, въпреки, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.
– Защо ви е било трудно?
– Ами беше много претенциозна. Искаше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Многото непознати около нас ни притесняваха.
– Борисовата градина? – ококорила се г-жа Петрова от изумление.
– Да, а освен това един уличен пес искаше да захапе апарата ми и трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:
– Ама кучето наистина ли искаше да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?
– Да, госпожо. Но стига съм се хвалил. Ако сте готова, да статива и да започваме работа.
– Статив?
– Ами вижте госпожо, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на статива, няма как да работя с него. Госпожо! Госпожо! Боже, какво и стана, тя припадна!

Вашият коментар