Слънчак, слънчевка, часовник

Ах този слънчак (някои го наричат слънчевка, други часовник, но аз си му викам слънчак). Това е може би една от най-недолюбваните риби в цяла България. Кой не ги е тръшкал в земята и не е скачал отгоре им, след като са му нагълтали кукичката чак до корема и се е налагало няколко минутна интервенция по вадене, включваща понякога доста брутални методи, като рязане на главата на слънчевката и други. Да, точно така. Слънчака е една много омразна риба. Но дали все пак не става за нещо?

Слънчак - слънчевкаСлед като дълги години съм живял с впечатлението (какво ти впечатление, то си е било жива заблуда), че слънчевката е просто една плевелна риба и нейното месо освен че няма никакви вкусови качества е направо негодно за консумация, реших все пак, ей така заради каузата, да опитам един слънчак. Да видя аджаба истина ли е, че тази проклета риба, часовника, не става за ядене. Дълго мислих и умувах, дали да пържа, дали да я пека или пък да я направя на кайма. В крайна сметка постъпих по следния начин. Взех слънчевката, която беше голяма около педя (добре де, по-малка беше от педя но ние рибарите ако не послъгваме от време на време няма да е интересно 🙂 ), отрязах и главата, изрязах и гръбната перка (това е може би най-трудната част от цялото занятие по готвене на слънчак) и я сложих в едно канче със вряща вода. След като повря десетина минути, извадих слънчевката и изчистих костите (след като е повряла достатъчно костите падат направо самички). Цепнах е на две филета и я пуснах в тигана да се пържи. Ако щете ми вярвайте, останах доста изненадан от никак не лошите вкусови качества на този пържен слънчак. Следващият път като си хвана такава голяма слънчевка ще пробвам да си я приготвя но този път на скара.