Събудих се в неделя сутрин

Събудих се в неделя сутрин и ми беше някак неестествено. Погледнах часовника – 10:30. Невъзможно! Никога не бях спал толкова до късно в неделя. Не чувах никой съсед да прави ремонт, нямаше къртене, пробиване, заваряване, рязане, нищо! Пълна тишина! Леля Гинка от горния етаж също не беше пуснала прахосмукачката, а вече беше 10:30. Защо се бави толкова, по дяволите? Глухата баба Минка още не си беше включила телевизора. Доста странно, точно преди седмица, по това време вече бях неволен слушател на поредната любовна драма на Рич от “Дързост и Красота”. Сега обаче е тихо, ненормално тихо. Единственият звук който достигаше до мен, беше някакво далечно гугукане. Давах си сметка, колко прекрасно може да е едно неделно утро, ако те оставят да се наспиш. Протегнах се сладко-сладко в леглото и се обърнах на другата страна, за да си доспя в царството на тишината. В този момент чух как някой се изкрясква:
– Тока доди…