Съветския съюз през 30-те години

Съветския съюз през 30-те години. В едно малко дворче, банда деца играят на футбол. Тряс! Топката се забива в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснат мъж, чийто дочени панталони се държат на протрито въженце. Жилави черни косми пронизвали кирливия му потник, кръвясалите му очи святкали злобно, а в ръката си размахвал отчупен крак от кухненска маса. Той хукнал напосоки след първото момче което видял. Момчето, бледен юноша с интелигентен поглед, бягал колкото му държали краката и си мислел: „За какво ми трябваше да ритам топка тука? Можех да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.“
В същото време в Куба, в баровска вила с изглед към океана, се бил разположил Хемингуей. Той пиел скъп ром, пушел хавански пури, задявал се със знойна мулатка и си мислел: „За какъв дявол си губя времето с тая кифла? Можех да си седя вкъщи и да чета любимия Мороа.“
По същото време в Париж, в забутан бар, скрит зад гъста мъгла от сивкав дим, се бил разплул Андре Мороа. Порядъчно пийнал, той пушел поредната цигара без филтър. На коленете му спяла пияна проститутка, грозна като смъртта, а той си мислел: „Защо се наказвам така? Сега можех да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.“
В същото време в Москва, Набоков тичал по улицата, стиснал крака от кухненска маса като бейзболна бухалка, и си мислел: „Само да го пипна това хулиганче… ще му разкатая м*мицата!“