Трябваше да посрещам жената от Италия

Трябваше да посрещам жената от Италия. Стоях си аз на летището, обаче имаше голямо закъснение на самолета. От скука започнах да се разхождам и стигнах до „Заминаващи“. Един човек ме спря и ме помоли да му пазя куфара за малко, докато отидел тоалетната. Съгласих се аз не много охотно, но нали съм добра душица. Стоях си аз и чаках. Минаха петнадесет минути и започна да ми писва. Отидох при един служител на гранична полиция и му обясних ситуацията. Той ме поканва в една стая за оформяне на протокола. Написах си имената, личните данни и стигаме до съдържанието на куфара. Отворихме го и… вътре беше пълно с пачки. Започнах да се псувам на ум! Как може да съм такъв идиот? Да не си изляза тихичко, щях да си взема едно такси за десет лева на километър и с него, направо до морето… Граничните полицаи само се спогледаха и започнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен започнаха да ми текат лигите…
– Какво стоиш! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш… – ми каза единия от граничните полицаи.
Без да чакам втора покана, аз също започнах да прибирам пачки. Вземах и пъхах, вземах и пъхах… Свършиха ми джобовете и започнах да тъпча в гащите си. Пъхах като за световното… Когато се събудих, си бях напъхал цялото одеяло в гащите…