Цената на щастието

На всички ни е пределно ясно, че всяко нещо си има цена. Щастието изобщо не е някакво изключение. Всеки от нас заплаща за него по един или друг начин (не е задължително да е с пари). Например, едни тръгват да си търсят щастието в чужбина. В крайна сметка обстоятелствата се нагаждат така, че те евентуално намират своето щастие (в каквото и да се изразява то и по какъвто и да е било начин), но на каква цена? На цената на това да изоставят родния си дом и родителите си. На цената на това да се обрекат да бъдат вечно отхвърлени от обществото, понеже са чужденци. На цената на това да забравят родния си език. ПариМожем да изреждаме така с часове и пак няма да отхвърлим целия списък с „цени“ които са били заплатени. Какво обаче са получили тези хора в замяна? Щастието да си осигурят „спокоен живот“? А дали може да се нарече спокоен този живот? Как да бъдем спокойни след като знаем с какво сме се разделили заради него и каква цена сме заплатили? Няма как. Цената на щастието е винаги такава, че след като я заплатим няма как да се чувстваме щастливи. Щастието е сигурно най-скъпата стока във вселената. Неговата цена е винаги по-висока от собствената му себестойност. Щастието може да се вземе и на кредит. Разбира се уловката е там, че знаейки че един ден трябва да се разделим с него, ние се лишаваме от способността да му се насладим пълноценно. Но все пак не се отчайвайте напълно защото има светлина в тунела. Щастието е много скъпо, но само ако се опитваме да си го купим. Ако ни го подарят обаче, то може да бъде напълно безплатно. Точно и там е скрит ключа към пълното щастие (кой каза че няма пълно щастие?). Ако ние подаряваме щастие и на нас ни подарят, то всички ще сме щастливи и щастието няма да има никаква цена (то всъщност и няма – безценно е). Както беше казал някакъв китайски мъдрец – Няма нищо по-безценно от умрялата котка, просто защото няма абсолютно никаква цена.