Вървяла баба Меца из гората

Вървяла баба Меца из гората и срещнала някакво джудже. То носело голяма торба на рамото си.
– Хей джудже, какво носиш в торбата? – попитала баба Меца.
– Нося едни същества, на които, като им изречеш името на глас те хващат и те спукват от плющене!
– Ихааааа! – зарадвала се баба Меца. – Дай едно и ми кажи какво им е името!
– Казват се „БАБАЛЬОК“! – прошепнало супер тихо джуджето и подало едно от съществата.
Баба Меца го взела и го занесла на една поляна. Там тя казала силно:
– „БАБАЛЬОК!“
Съществото скочило и я подхванало – отпред , отзад, отляво, отдясно..
Минали се няколко часа, но бабальока продължавал здраво да клати баба Меца. В това време Кума Лиса минала покрай полянката и и станало много интересно. Попитала тя какво става тук и Баба Меца докато обяснявала, че това е „БАБАЛЬОК“ и айдее… бабальока ги подхванал и двете – отпред, отзад, една след друга.
Минал се още час и минал и Кумчо Вълчо. Той  също се заинтересувал какво е това диво плющене посред пладне и докато те дружно извикали, че това е „БАБАЛЬОК“ и трябва да се пази и бабальока подхванал и вълка – отпред, отзад, после мечката и лисицата, и така и тримата един след друг.
След няколко часа, тримата повече не могли да издържат на бабальока, събрали сили, замъкнали го до реката и го удавили!
На другия ден, Кумчо Вълчо едва ходел и се държал за дупето. Срещнал той в гората едно джудже, с голяма торба на рамо.
– Хей, джудже! Какво носиш в торбата?- попитал той.
– Ами едни същества – отговорило то и отворило торбата.
Вълка погледнал вътре и извикал:
– Аааа неееее, БАБАЛЬОЦИИИИИИ