Зимен следобед в детската градина

Зимен следобед в детската градина. Децата се приготвяли да си ходят и възпитателките и лелките им помагали при обличането. Четиригодишният Влади много се бавел с обувките си и една от лелките му се притекла на помощ. Високите обувки на детето влизали трудно, сякаш са с два номера по-малки. Най-накрая, потъналата в пот жената успяла да му ги обуе, само за да чуе:
– Ама те са на обратно!
Лелката погледнала обувчиците и се вцепенила. Дясната и лявата наистина били разменени. Оказало се, че свалянето било почти толкова трудно, колкото и поставянето. Най-накрая обувките заели полагащите им се места, но тогава Влади казал:
– Ама това не са моите обувки!
Лелката вече се била изприщила, но нервно ги свалила и попитала:
– А тогава къде са твоите обувки?
– В къщи са. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката започнала наново да му обува обувките. Когато най-сетне приключила, огледала детето, отворила шкафчето му и със смесено чувство на надежда и отчаяние попитала:
– А къде са ти ръкавичките?
– Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…