В знак на добра воля и приятелство

В знак на добра воля и приятелство, Горбачов и Рейгън си разменили секретарките за една година. Американката пристигнала в Москва, а рускинята – във Вашингтон. След един месец престой, всяка от тях написала писмо до своя президент, в което му разказала за новия си живот. Американката написала: „Господин Президент, тук цари някаква сибирска дивотия и простотия! Когато дойдох, бях с много къса пола, а те ми я замениха с дълга до глезените. Само се спъвам в нея! Бях с обувки на високи токчета, а те ги изхвърлиха, било вредна буржоазна мода. Дадоха ми някакви пантофи! Бях с руса, дълга и къдрава коса, а те ми я изправиха и отрязаха, а после я боядисаха черна! Бяхте ми подарили един диктофон, за да записвам вашите нареждания, а те го изхвърлиха и ми дадоха някакъв мазен тефтер с молив! Голям кошмар, повече не издържам!“
Рускинята написала: „Другарю Горбачов, тука е просто някакъв див, див Запад! Когато пристигнах, бях с къса, черна коса, а те ми я удължиха и изрусиха… даже ми я накъдриха! Бях обута с много удобни пантофи, но те ги изхвърлиха и ми дадоха някакви обувки с 15 сантиметра токчета. Изхвърлиха ми тефтера и молива, които вие ми подарихте и ми дадоха някаква електронна простотия, която даже не знам как работи! Накрая ми сложиха една много къса пола, толкова къса, че като седна някъде и ми се виждат т*шаците и пистолета…“